Сдружение ”ШАНС”, Разлог  реализира и приключи успешно проект  на тема  „25 ГОДИНИ БАЛИЗ” „Изкуство,спорт и релакс”.

Идеята беше да се популяризира 25 годишната дейност на БАЛИЗ в Благоевградска област. Проектът беше насочен да покаже ролята на БАЛИЗ за развитие на мрежата в България, както и възможностите и уменията на децата, младежите и възрастните с ИЗ, чрез наличие на адекватна и целенасочена форма на подкрепа.

Целите и резултатите на проекта са реализирани успешно, подобрени са социалните умения, изграждане на увереност в личните способности и показване на възможностите на деца, младежи  и възрастни с интелектуални затруднения.

За целта бе организиран и проведен спортно – състезателен лагер през месец Юни в хотел „Ванга” – Петрич. Участваха 30 потребители с интелектуални затруднения от Разлог, Сандански и Петрич, както и 10 придружители – родители и специалисти.

Лагера протече изцяло под мотото „25 ГОДИНИ БАЛИЗ”. За целта бяха проведени Конкурси за песни и танци, Конкурси за най – добър рецитатор и Състезания по Спортно – състезателни игри.

З0 мотивирани деца и младежи се бориха за победа. Всички участници се представиха много добре и получиха награди тениски с надписи, медали, купи и грамоти.

ОТВОРЕНО ПИСМО

по темата за Центровете за настаняване от семеен тип и процеса на деинституционализация на децата

 Насилието над деца е недопустимо, независимо къде се случва то! То е абсолютно неприемливо, когато става дума за място, където деца и младежи живеят под обществена грижа и чиято първостепенна задача е това място да осигури закрила и сигурност!

Станалият скандално известен с проявеното насилие и нехуманно отношение към децата Център за настаняване от семеен тип в Габрово отново постави в дневния ред на обществото ни темата за деинституционализацията на децата в България.

 Преди повече от седем години Могилино разтърси света с нечовешките условия на живот за децата, показани във филм на ВВС. Този филм беше катализатор за провеждане на най-значимата социална реформа в България – деинституционализацията. И ако тогава фокусът беше да се изгради мрежа от услуги като алтернатива на старите институции и децата да се отглеждат в среда, близка до семейната, то сега – осем години по-късно фокусът е какво се случва в новите услуги, какво е качеството на грижата и защо се появяват филмчета, заснели насилие към децата в тези услуги, полагаме ли достатъчно усилия да не допуснем преноса на старата институционална култура в новата среда.

 Показаните кадри на насилие в ЦНСТ „Хризантема“ са само следствието от множество причини и проблеми, за които Коалиция „Детство 2025“ заедно с професионалисти от други организации – Национална мрежа за децата и УНИЦЕФ не веднъж сме поставяли и писмено до министрите на труда и социалната политика, здравеопазването и устно, участвайки в различни експертни групи. Все още остават нерешени множество въпроси:

• Неадекватен финансов стандарт, който не може да отговори на специфичните потребности на децата и младежите; недостатъчен на брой персонал – ниско квалифициран и ниско платен, който не получава обучение и професионална подкрепа за справяне с множеството трудности в грижата за децата –  въпрос, по който министерството на труда и социалната политика и министерството на финансите продължават да си подават топката година след година.
• Липса на специализация на центровете за настаняване от семеен тип за посрещане на специфичните потребности на различните целеви групи деца и младежи с увреждания или без увреждания, които се настаняват в тях;
• Недостатъчно и неефективно взаимодействие между резидентните услуги, здравната, образователна система, полицията и други институции, което оставя в персонала усещането, че цялата отговорност на тази обществена грижа за децата се носи от тях;
• Липсата на постоянен мониторинг на качеството, който да регистрира своевременно проблемите и да помага за тяхното решение; който да дава обективни доказателства за качеството на грижата за децата и идеи как да се повишава професионалния капацитет;

Това са системни проблеми, чието отлагане във времето поставя в риск всичко постигнато и отчитано от страна на държавата и няколко правителства като успехи в процеса на деинституционализация на грижата за деца в България. За тези успехи няма да говорим в цифри, тях ги има на страниците на министерствата- ще цитираме обратни връзки, които децата дават: „ Аз се радвам, че ги има тези центрове. Ако ги нямаше, сега щяхме да сме на улицата, нямаше за ходим на училище, щяхме да бъдем откъснати от света. Хората нямаше да ни зачитат за нищо. За тях щяхме да сме боклук“ – момиче на 17 год.

„Не, не си представям да съм на друго място. Тук се чувствам много добре. Казвала съм и пак ще го кажа. Била съм в много домове, приемни семейства, но нито на едно от местата, където съм била не е било по-добро от нашето ЦНСТ. Тук е различно отношението, обстановката, храната и всичко останало.“ – момиче на 18 год.

 За нас е неприемлива подетата от различни хора и организации кампания за поставянето под въпрос процеса на деинституционализация или тоталното отричане на постиганото до момента, което омаловажава труда на много екипи и хора, демотивира и най-вероятно ще има и своите негативни последици върху качеството на грижата за децата.

 Ние призоваваме всички заинтересовани страни да възобновим прекъснатия в последните  години диалог за решаването на тези и други конкретни въпроси, свързани с качеството на грижа на децата в ЦНСТ и другите услуги.

 Ние сме убедени, че деинституционализацията не завършва със закриването на старите институции и преместване на децата в нов тип резидентна грижа. Тя е продължаващ и сложен процес, който изисква ясно лидерство, сериозно ангажиране на отговорните държавни иниституции, въвличане на всички заинтересовани страни и критичен обществен дебат, основан не на политическия популизъм, а на сериозна и задълбочена дискусия за реформи с цел осигуряване благосъстоянието на децата и техните семейства.

Коалиция „Детство 2025“

Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ)

Българска асоциация на клиничните психолози

Български хелзинкски комитет

Български център за нестопанско право

Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет

Сдружение „Еквилибриум“

Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ – България

Сдружение SOS Детски селища България

Фондация „Де Пасарел“

Фондация „За Нашите Деца”

Фондация „Карин дом”

Фондация „Лале”

Фондация „Лумос”

Фондация „Международна социална служба-България“

Фондация „Сийдър“

Надежда и домове за децата – клон България

Росица Богалинска-Петрова, член в експертно качество

Харалан Александров, член в експертно качество

По Коледа стават чудеса! И е време за равносметка – как изживяхме изминалата година и какво искаме да ни се случи през следващата. Тази магичност, която завладява всички, някак ни раздвижва и ни дава вяра, че чудесата са възможни. Именно с този заряд, ние, организациите, които се борим за това всички да имаме шанс, да сме равни, да живеем и се трудим заедно, решихме да използваме този „вълшебен“ момент, за да поискаме нещо – но не от Дядо Коледа, а от народните представители в 44 Народно събрание на Република България. Искаме един важен за нас и обществото ни закон да не бъде забравен, а да бъде отново разгледан и приет – Закона за физическите лица и мерките за подкрепа, който трябва да отмени запрещението и да въведе алтернативата му – подкрепеното вземане на решение.

Хора с увреждания, родители, професионалисти от различни сфери и граждани от общността написаха лични картички до всички 239 народни представители с послания, обединени от едно – време е да променим закона, защото обществото ни се променя.

Н. от Видин: „Мечтая да бъда приет като равен с другите хора“, В. : „Искам да имам право да работя“, Л., майка на Е.“Моля ви, приемете закона, за да съм сигурна за бъдещото на Е. и всички останали като нея“, А., родител: „Искам обществото да разпознава детето ми по това, което може, а не по това, което не може“, Е. счетоводител: „Подкрепям хората с увреждания, които имат какво да дадат на нашето общество. Време е да им дадете правото да го направят“.

Фактите:

Независимо че България подписа и ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания през 2012 г., в нашата правна система все още действа Законът за лицата и семейството. Приет през 1949г. и непроменян в тази си част до момента, той урежда поставянето под запрещение на лицата, които страдат от „слабоумие или душевна болест“ и „не могат да се грижат за своите работи“ (цитат от закона).

 От 2012г. няколко от членовете на БАЛИЗ (РДПЛУЗ-Видин, Асоциация „Аутизъм“, Сдружение Закрила-Ловеч, Фондация „Св. Николай Чудотворец“, Сдружение „Паралелен свят“, Сдружение „Иновация“) и Глобалната инициатива в психиатрията – София развиха алтернатива на запрещението – подкрепеното вземане на решение. Тази алтернатива даде шанс на около 150 човека с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми, и техните семейства, да намерят адекватен, хуманен и съвременен отговор на това как да се организира подкрепата около хората, за да вземат решения съобразно желанията и предпочитанията си;

Министерски съвет, след дълъг процес от 4 години на обществени консултации, внесе през 2016 г. в 43-тото Народно събрание проекта на закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Неговата цел бе да отмени режима на запрещението и да въведе нова система от подкрепящи мерки. Законопроектът премина през първо четене в комисии, но не можа да стигне до второ четене и приемане поради това че парламентът подаде оставка. От шанса да станем една от държавите с най-модерно законодателство по темата, отново се наредихме на опашката с едно от най-остарелите и консервативни правни решения в развития свят.

Целта на кампанията е народните представители да проявят ангажираност към темите, които ни вълнуват, и да предприемат реални действия унизителният режим на запрещението да бъде отменен. Дължим промяната на хората с увреждания.

Освен личните послания, всяка една от картичките е рисунка, част от Изложбата „Решавам = Съществувам“ , която е дело на Надежда Георгиева (Над), а текстовете са сътворени от Яна Бюрер-Тавание. От откриването си през март 2016 г. до момента изложбата  e гостувала на 10 места в България, както и в 5 държави на четири континента – Ирландия, Перу, Казахстан, Швейцария, Република Южна Африка. През декември 2016 г. в Двореца Уилсън, Женева, изложбата бе официално открита от върховния комисар на ООН по права на човека – Зеид Раад ал Хюсеин и Посланика на България в ООН – Деяна Костадинова.

“Искам да уча, да завърша и да взема диплома. Да мога да отида  в бюрото по труда за да си намеря работа. Да работя и да получавам заплата. Не искам да получавам пенсия.” – сподели Лъчезар член на Националната платформа на самозастъпниците на БАЛИЗ пред кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. Това се случи по време на среща на самозастъпници на Фондация „Светът на Мария“ и Българската асоциация за лица с интелектуални проблеми. Темата на срещата беше какво означава за младите хора с интелектуални затруднения съществуващата все още в България система на запрещение, какви са страховете на родителите, ако на децата им бъде отнето правото да решават и възможно ли е в България да се приложат по-добри и ефективни модели на подкрепа. Самозастъпниците поканиха кмета на София да подкрепи инициативата за отмяна на режима на запрещението като й подариха една от 16 те картини, част от изложбата „Решавам = Съществувам“.
Фактите:

• Независимо, че България подписа и ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания през 2012 г., в нашата правна система все още действа Закона за лицата и семейството. Приет през 1949г. и непроменян в тази си част до момента, той урежда поставянето под запрещение на лицата, които страдат от „слабоумие или душевна болест“ и „не могат да се грижат за своите работи“ (цитат от закона);

• От 2012г. няколко от членовете на БАЛИЗ (РДПЛУЗ-Видин, Асоциация „Аутизъм“, Сдружение Закрила-Ловеч, Фондация „Св. Николай Чудотворец“, Сдружение „Паралелен свят“, Сдружение „Иновация“) и Глобалната инициатива в психиатрията – София развиха алтернатива на запрещението – подкрепеното вземане на решения. Тази алтернатива даде шанс на около 150 човека с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми, и техните семейства, да намерят адекватен, хуманен и съвременен отговор на това как да се организира подкрепата около хората, за да вземат решения съобразно желанията и предпочитанията си;

• Министерски съвет, след дълъг процес от 4 години на обществени консултации, внесе в 43-тото Народно събрание проекта на закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Неговата цел бе да отмени режима на запрещението и да въведе нова система от подкрепящи мерки. Законопроектът премина през първо четене в комисии, но не можа да стигне до второ четене и приемане поради това че парламентът подаде оставка. От шанса да станем една от държавите с най-модерно законодателство по темата, отново се наредихме на опашката с едно от най-остарелите и консервативни правни решения в развития свят.