Пълният текст на доклада може да видите на: http://inclusion-international.org/wp-content/uploads/2014/06/Independent-But-Not-Alone.pdf

На 2-ри Юни в Дневен център за деца и възрастни с увреждания  гр.Ловеч, управляван от Сдружение „Закрила”, бе отбелязан Международният ден на детето. Този път в  празника ролите бяха разменени –  родителите и близките на децата и младежите имаха за задача да покажат талантите си, като бяха включвани в различни игри и състезания. Децата им бяха, както вярна агитка, така и справедливи съдии при класациите. Техните братчета и сестрички ги поздравиха с музикални изпълнения.В края на веселбата всички се хванаха на „кръшно” хоро!

Стъпка по стъпка към подкрепено вземане на решения от хората с интелектуални затруднения като алтернатива на поставянето под запрещение

В изпълнение на проект „Да овластим хората с интелектуални затруднения – следваща стъпка”, изпълняван от БАЛИЗ, с финансовата подкрепа на Open Society Foundations (OSF), през месец април в гр.Ловеч бяха проведени срещи на фасилитатора и помощник – фасилитатора, за регион Ловеч, с младежи с интелектуални затруднения изявили желание да се включат като участници.

Двама от тях, след смъртта на родителите им, са настанени в институция. В момента живеят в Защитено жилище и ползват съпътстваща услуга в общността         / Дневен център /.

Третото момиче е незрящо със 100% ТНР, емоцонално – лабилна и доверчива, живее в семейното жилище с майка си и един от братята си. След смъртта на бащата, средствата от нейната пенсия са единствения сигурен доход на семейството.

И тримата младежи са в риск от поставяне под запрещение / единият е поставен под ограничено запрещение/. Близките споделят, че най – често мотивът е предпазването от злоупотреби – сексуални, финансови, имотни.

В края на срещите младежите подписаха декларации за съгласие за участие в проекта.

Проведе се и среща за създаване на Местен консултативен съвет, членовете на който биха могли да консултират при нужда младежите и подкрепящите ги хора, при вземане на важни за живота им решения. На нея присъстваха младежите включени в проекта, представители на институции, отговарящи за сфери на живота, с правни последствия – здравеопазване, образование, права, работа, финанси, социални услуги. Представи се механизъм за Подкрепено взимане на решения /ПВР/, разработен от експерти на БАЛИЗ, като алтернатива на института на поставянето под запрещение. Чуха се различните гледни точки: от една страна – на младежите, родители и хора работещи в социалните услуги, които виждат  в ПВР пътя за достоен живот на хората с увреждания, където ще имат равни права пред закона и правото да взимат сами важните решения за своя живот,  от друга страна –  съпротивата и неразбирането от страна на юристи и психиатри, които считат, че на този етап пълното запрещение в някои случаи няма алтернатива. Представител от Община Ловеч, сподели, че е добре да се изготви механизъм за по–прозрачен и по– широк обществен контрол върху ролята и функциите на настойниците и декларира, че твърдо застава зад идеята за отмяна на пълното запрещение и въвеждане на система за подкрепено взимане на решение, особенно за хората с интелектуални затруднения.

Всички присъстващи декларираха съгласие да се включат в Местния консултативен съвет, всеки –  като експерт в своята област.

                                                                                         Изготвил: Мария Недялкова

63 неправителствени организации подкрепиха искането на омбудсмана Константин Пенчев, Законът за лицата и семейството да бъде обявен за противоконституционен. В писмо до 12 конституционни съдии те заявиха, че от решението на Конституционния съд зависят следните промени:

• Да се гарантират равни възможности за хората с увреждания, така че да бъдат пълноценни членове на обществото;
• Да бъдат предприети отговорни действия по промяна на правната рамка, които да включат различни възможности в законодателството, за да се гарантира равенство пред закона за всички;
• България да не бъде в групата на „последните” и сред лошите примери, а да заеме прилично място сред държавите за начина, по който прилага последния и най-актуален международен правен акт – Конвенцията за правата на хората с увреждания;
• Българският съд да действа справедливо и да може да поставя човешките ценности и защита в основата на правоприлагането;
• Да бъде оправдана общата ни надежда и вяра, че в България правната рамка гарантира равни възможности за всички и поставя етиката на загрижеността пред утилитарната етика.