Автор: Искра Ценкова
За семейството на Илиян всичко започва с един автомобил, купен преди години на името на сина им. Илиян е с интелектуални и физически затруднения. Заради облекченията при вноса на нови коли за лица с инвалидност родителите му регистрират колата на негово име. След време обаче това им носи куп главоболия.
Когато решават да продадат автомобила, Илиян вече е пълнолетен. Нотариусът обаче не им дава нужното пълномощно. “Три пъти минахме през съд, който първо реши, че синът ни умишлено не отговаря на въпросите. Пратиха ни при вещо лице, то също ни взе пари, после го заведохме при психиатър, за да го разпита. Но Илиян не говори не защото не иска, а защото не може. Той общува с нас с мимики и жестове, но външен човек трудно би го разбрал. Съдът не се и опита да изследва доверителната ни връзка. Законодателството не ни дава друг избор освен запрещение”, разказва майката.
Семейството се изправя в съда срещу собственото си дете, за да му отнеме всички права. В подобна унизителна и крайно болезнена ситуация са хиляди други родители, които не са захвърлили децата си с ментални затруднения, а продължават да се грижат за тях, дори когато станат физически зрели хора. Колата е продадена, но семейството скоро попада в нов лабиринт. Бащата умира, грижата ляга изцяло върху плещите на майката. Запрещението й дава право да се разпорежда с пенсията за инвалидност на сина си – общо 224 лв., заедно с парите за придружител. Но в един момент банката отказва да й даде новата му дебитна карта и я кара да обикаля различни инстанции, да пръска още и още пари, за да доказва отново, че тя може да получава вместо него пенсията. “Оказа се, че дори удостоверението ми за настойничество не върши работа. Т.е. запрещението не помага. Тогава за какво служи? Закарах инвалидната количка със сина ми в паричния салон и казах: Ето ви го, вие запорирате пенсията му, тогава вие го хранете. Аз нямам пари”, разказва жената.
За какво всъщност служи запрещението? За да не се злоупотреби с имуществото и парите на запретения? Но доста хора са лишени от права именно с тая цел. Близките им стават настойници, а запрещението развързва ръцете им. Преди време лъсна случай, в който социална работничка от държавна институции в ролята си на настойник месеци наред беше “щипвала” от банковата сметка на поднастойния си, в която дълго са се трупали интеграционни добавки.
Системата на запрещение, регламентирана в Закона за лицата и семейството, е доста стара, законът влиза в сила през 1949 г., а тая част от него, която касае запрещението, не е променяна от тогава. Така около 7 хил. българи с интелектуални затруднения и психични заболявания днес са в пълна или частична зависимост от чуждата воля. Две трети от тях са изолирани в институции, някои живеят и в новите къщички от семеен тип. Тъй като психо-физическата им зрялост не им позволява да държат в ръце живота си, те са лишени както от граждански, така и от обикновени човешки права – нямат право на труд, не им е разрешено да създават семейства. Друг вместо тях решава къде и с кого да живеят, с какво да се хранят, какво да облекат. Никой не ги и пита, не се съобразява с желанията им. Дори когато са малтретирани или захвърлени в нечовешки условия, нямат право да се оплачат в съда.
Заради несъответствието на българското с европейското законодателство и режима на запрещение страната ни е осъдена в Страсбург по две дела. Първият път през 2012 г., после през 2015 г. Случаят от 2012 г. е известен като делото “Руси Станев срещу България”. Мъжът развива психическо разстройство след тежко преживяна загуба на близък човек. Покрай семейни спорове за имот е поставен от роднина под ограничено запрещение – по-меката форма на отнемане на дееспособност, и е настанен против волята му в дом за възрастни с психични разстройства. След 11 години живот в мизерия и унижения Руси Станев успява да осъди България.
В основата на решението на Европейския съд по правата на човека е презумпцията, че ограничаването на права е вид лишаване от свобода. Няма физическа смърт, но има престъпно посегателство върху гражданските права на човека.
През 2012 г. страната ни ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и поема ангажимент за изготвяне на нов закон, чиито текстове да са съобразени с международното право. Същата година поемаме и ангажимент да създадем механизми, които да подкрепят лицата с увреждания. Създава се работна група за изковаването на нов закон. Но и до днес сме в противоречие с принципите на конвенцията, нещо повече, дори вървим към облекчаване на съдебната процедура за отнемане и ограничаване на права. Депутати от БСП внесоха законопроект за промени на Гражданския процесуален кодекс, които предвиждат премахване на таксата за ищците по искове за поставяне под запрещение, а това ще отвори още по-широко вратите към ограничителната мярка за хората с увреждания.
За да стане ясно дали на практика са възможни алтернативни решения, които да защитават от злоупотреби интересите на безправните или на хората в риск да бъдат лишени от права, преди три години няколко неправителствени организации започват да тестват амбициозен модел за подкрепено взимане на решения. Пилотният проект стартира в сдружения на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения в София и Видин. После в програмата се включват и сдруженията в Ловеч, Добрич, Пловдив и Бобов дол. Идеята е да се разбере дали с чужда помощ тези хора могат да правят малки самостоятелни стъпки, с които да изразяват желанията си, да са по-независими, по-самостоятелни. Всеки случай е индивидуален, всеки човек с проблем има нужда от различна помощ. Но когато около него се изгради подкрепяща мрежа от хора, би могъл да преодолее част от дефицитите си. С чужда помощ например може да реши дали да си купи велосипед. Простичко решение, твърде лично, но невъзможен избор за хората без права.
С подкрепа отвън, Галя, млада жена с лека степен на интелектуални затруднения и пълна слепота, тръгва на уроци по пеене. Откакто си има помощници, които умуват заедно с нея коя е най-правилната крачка, сама преразпределя и харчи парите си, сама ги тегли от банкомат и плаща на музикалния си педагог. 24-годишният Тони Тодоров работи отскоро във фирма за почистване и с помощта на членовете на подкрепящата го мрежа се учи да пести пари. Станал е по-отговорен, опитва се да ходи навреме на работа, да не си тръгва когато му хрумне. Чувства се важен, значим, а майка му малко си е поотдъхнала. Което показва, че и хора с интелектуални затруднения могат да взимат адекватни решения, ако им се помогне. Значи моделът работи и може да влезе в механизмите на изцяло новия Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, надяват се ентусиастите, тръгнали да променят отвътре системата с малките си, нестандартни решения. Министерството на правосъдието тези дни за трети път обяви законопроекта за публично обсъждане, още една надежда, че тази малка реформа не е захвърлена в ъгъла.
“В началото имахме дълги информационни срещи с младежите в риск или вече поставените под запрещение. Обяснявахме какво е да имаш права, как можеш да ги упражняваш. Какво значи запрещение, какво “доверие”, каква е разликата между “познат” и “приятел”. Трудно им е да разберат, нямат навик да взимат дори малки решения – какво да си купят от магазина, да дойдат ли в дневния център. Ние сме длъжни да им дадем това право на личен избор. Всеки от нас прави и грешни избори, но заради това никой не ни поставя под запрещение. Опитваме се да изградим в тях модел на поведение, в който те са инициатори на действията си. Научат ли се да взимат малки решения, може да опитаме да направят крачка и към големите, с правни последствия”, казва Мария Недялкова, директор на Дневния център за лица с интелектуални затруднения в Ловеч и председател на сдружение “Закрила”, което работи за достойния и независим живот на тези хора.
До момента българският съд е вдигнал запрещението от петима души – истински прецедент в правораздавателната ни система. Делата са инициирани от участниците в подкрепящите мрежи, а процесът е дълъг и не по-малко унизителен.”Всъщност съдът не е толкова безсилен спрямо случаи като този на Илиян. Има много начини за изследване на волята, цивилизованите държави ги използват. Системата ПЕКС например е създадена през 1984 г. за общуване с аутисти и хора с други нарушения на комуникативните умения. Тя използва карти с картинки, изобразяващи конкретни желания – искам да взема, не искам, искам да направя еди-какво си, не искам… С тези карти може да се изследва и дали близките на лицето лъжат и правят нещо в негов ущърб”, отбелязва Мария Недялкова.
С парите от продажбата на арт изделията си хората с интелектуални затруднения от Дневния център ходят на екскурзия.
Източник: http://www.segabg.com/article.php?id=814019
