НИЛС МУЖНИЕК, комисар по правата на човека на Съвета на Европа

ПРЕДСТАВЕТЕ си, че утре сте принудени да напуснете дома си и да се преместите в една голяма безлична институция за социални грижи, далече от вашето семейство и приятели. Вие не можете да обжалвате това решение, защото някой друг има право по закон да решава вместо вас. Оттук нататък вие вече нямате контрол над собствения си живот

Ако можете да си представите как бихте се чувствали, това означава, че за няколко секунди сте усетили това, което лицата с умствени и психо-социални увреждания са изпитвали в продължение на години в България.

Тази система се нарича попечителство и е била преобладаващият начин за работа с лица с умствени и психо-социални увреждания в много страни, в това число и в България. Такава система лишава тези лица от един ключов, определящ личността елемент: способността за взимане на решения.

Основни, ежедневни възможности, свързани с работата, здравето, образованието, собствеността, финансите, семейството, са отнети от тях и по закон са предадени на попечител

В повечето случаи cистемата за защита на лица с умствени и психо-социални увреждания им нанася на практика повече вреда, отколкото полза.

Някои от опасностите, които крие тази система, бяха показани през 2012 г. от Европейския съд по правата на човека, който осъди България за това, че е подложила г-н Руси Станев, български гражданин с умствени увреждания, на такова отношение, което си представихте за няколко секунди в началото.

За щастие, името на г-н Руси Станев вече няма да се асоциира само с това драматично събитие. Българското министерство на правосъдието е изготвило проектозакон, който вероятно ще преобърне системата за попечителство.

Този прогресивен проектозакон, изготвен при широка и прозрачна консултация, цели да премахне пълното и частичното попечителство и да ги замести с подкрепящи мерки.

Освен това той предвижда редовен съдебен контрол на подкрепящите мерки и възможността въпросните лица сами да поискат по всяко време такъв съдебен контрол.

Този проектозакон може да приведе българското законодателство в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на лицата с увреждания, която изисква страните по конвенцията да преминат от модел на заместващо вземане на решения към модел, подкрепящ лицата с увреждания във вземането на самостоятелни решения

Това също ще помогне на България да спазва международните си задължения за защита правата на човека и по-специално на тези, които произтичат от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и от Европейската социална харта.

Това, което е по-важно, е, че този проектозакон може да задвижи процес, който би променил живота на хиляди хора с увреждания в България.

Те вече няма да бъдат лишени от своите основни права и свободи да решават как да живеят, за кого да гласуват, как да управляват своите средства и как да прекарват свободното си време.

Законът ще признае най-накрая тяхното човешко достойнство и ще се отнася към тях като към равни на останалите граждани.

За съжаление, все още има нежелание сред законодателите, медицинските кадри и персонала, осигуряващ социална грижа, да изоставят съществуващото от един век патерналистично отношение към лицата с умствени и психо-социални увреждания.

Някои се страхуват, че такава промяна ще застраши защитата на тези лица

Други смятат, че страната не е готова да се справи с многобройните промени в законодателството, наложени не само от културна гледна точка, но и от гледна точка на инфраструктурата.

Разбирам част от тези възгледи. Законодателството само по себе си няма да промени нещата за едно денонощие. Истинската промяна изисква мобилизиране на допълнителни ресурси, както и приемането на важни промени в българската система за социални грижи и помощ на лицата с увреждания

Адаптирането към нов начин на работа с лица с умствени и психо-социални увреждания, основаващ се на защита на правата на човека, ще изисква също така обедидените усилия на самите лица с увреждания, на техните семейства и приятели, на неправителствените организации, работещи в тази област, и на частния сектор, както и на обществото като цяло.

Тези пречки са реални, но не са непреодолими. Някои страни като Канада, Швеция и Великобритания също са се сблъсквали с такива проблеми, но в крайна сметка са успели да придвижат нещата напред.

Те се заеха с изпълнението на различни инициативи за подкрепа на подпомаганото взимане на решения, които доказаха своята ефективност в помощта, оказвана на лицата с умствени увреждания, да водят по-независим живот и да станат по-активни членове на обществото.

Нарастващият брой научни изследвания показва освен това, че системите за подпомагане на взимането на решения прави лицата с умствени увреждания по-щастливи, увеличава самочувствието им и подобрява качеството на живота им

С известна политическа воля България може да стане страна-модел в това отношение. Приемането на закона за подпомагане на взимането на решения ще подсили много изпълнението на Плана на действие на вашата страна (срокът на който изтича през 2020 г.) за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на лицата с увреждания.

Естествено, необходими са ресурси, за да може тези усилия да бъдат увенчани с успех.

Въпреки че България не е толкова богата колкото други страни, тя все пак може да намери начини да подкрепи нужните промени.

По-специално ресурси трябва да се прехвърлят от финансирането на институциите за лица с увреждания към развиването на индивидуални подкрепящи услуги

Съществуват и фондове на Европейския съюз, които са на разположение и могат да бъдат използвани за подпомогане на реформите в тази област.

С изграждането на добре проектирана и адекватно финансирана система за взимане на решения България може в крайна сметка да осигури на лицата с умствени и психо-социални увреждания подкрепата и защитата, от които те се нуждаят, за да взимат решения относно собствения си живот при необходимите гаранции за защита от измами, експлоатация и други нарушения.

Законопроектът, който Министерският съвет ще разглежда в най-скоро време, е крачка напред. България трябва да започне да се отнася към лицата с умствени увреждания като към автономни човешки същества с истински права. Това е възможност, която не трябва да бъде изпускана.

източник: 24 часа