Децата и младежите от ДЦДМУ РАЛИЗ Русе, ДЦДМУ РАЛИЗ Сливо поле и Сдружение “Център Динамика” участваха в съвместен урок по родолюбие, който бе проведен в Исторически парк в село Неофит Рилски.

По време на урока младите хора се насладиха на приказни пейзажи и се запознаха с древни занаяти и умения. В екип се справяха със сложни и непознати предизвикателства, което спомогна за изграждане на нови приятелства. Всяко предизвикателство ги запознаваше с техните корени и бита на българина в миналото.

Яздиха коне.

Стреляха с лък.

Запознаха се с лова със соколи.

Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ), финансира кампания “Приятели на деца и младежи с аутизъм” по случай Световния ден на информираност за аутизма. Кампанията се проведе и организира от СНЦОПДЛИЗ ”Зорница” гр. Враца  и  Сдружение ”Бъдеще за всеки”- гр. Монтана. В рамките на кампанията деца от Монтана, Враца и Лом изнесоха концерт в Младежкия дом на гр. Монтана. В концерта участваха талантливи деца и младежи от Обединен детски комплекс „Ние врабчетата“ в Монтана, Фолклорен танцов ансамбъл “Северняци”, Клуб по модерни танци “Дъга”, формация за брейк-танци „Dance machine Crew“, група “Шоколадче” от Лом, а също и Елеонора от Враца, която е дете с аутизъм, но развива музикалния си талант към Дневен център “Зорница” и постига забележителни успехи. На сцената по време на концерта се качиха деца с аутизъм и техните родители, които разказаха как се борят с това състояние.

По повод Световния ден за информираност за аутизма в Монтана и Враца бяха разположени шатри, на които се раздаваха брошури и други материали с информация за аутизма и къде в Северозападна България хората с този проблем могат да получат подкрепа.

За първа година г-жа Ивелина Костова – ръководител на услуги, децата и екипа от специалисти в Общностен център за деца и семейства към Сдружение „РАЛИЗ – БАЛИЗ“ в община Сливо поле и г-н Гюрджан Яшар – кмет на Кошарна, заедно отбелязаха Сирни Заговезни в с. Кошарна, община Сливо поле.

Сирни Заговезни е празник, който съчетава духовна чистота, помирение и обновление. Той ни напомня за значението на прошката, връзката с природата и силата на общността.

Празникът съчетава елементи на религиозното и народното вярване, като ни напомня, че прошката е най-силното средство за постигане на вътрешен мир и хармония.

Сирни Заговезни се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост. Това е време, в което хората за последен път се наслаждават на храни като сирене, яйца, мляко и млечни продукти, които са забранени по време на постите. Празникът се чества точно 7 седмици преди Великден.

Традиционната вечеря

Семейството се събира на богата трапеза. На масата се поднасят разнообразни ястия, сред които сирене, яйца, вита баница, печена риба, бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия. Вечерята е символ на последното обилно хранене преди строгия пост.

Тази вечер е не просто повод да се насладим на вкусната храна, а момент, в който семейството се събира заедно, за да отдаде почит на традициите и да засили връзките помежду си.

Прошката

Една от най-важните традиции на празника е ритуалът на взаимната прошка. Най-младите членове на семейството първи искат прошка от най-възрастните, като казват: „Прости ми!“. Възрастните отговарят с: „Простено да ти е!“. След това възрастните искат прошка от по-младите, което подчертава значението на помирението и единството в семейството.

Смята се, че прошката носи душевно пречистване и създава хармония в отношенията между хората.

Посещения при Кумове и Кръстници

Традиционен обичай е кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници. Те носят дарове като погача, баница и вино, с които изразяват своята благодарност и почит. В замяна получават яйца или малки подаръци, като също така искат прошка. Тази практика укрепва семейните и духовните връзки и се смята за важна част от празничния ден.

През последните години към традиционните дарове се добавят и лимони или портокали, които символизират здраве и благополучие. Това гостуване се правят в следобедните часове преди вечерята.

Един от най-интересните обичаи на този ден е „хамкането“. Парче бяла халва или варено яйце се връзва с червен конец и се завърта над масата. Всички участници с ръце, поставени на гърба, се опитват да хванат парчето само с уста. Обичаят носи веселие и символизира благополучие и здраве.

След играта конецът се запалва, като всяко горене се нарича на член от семейството. Начинът, по който гори конецът, се тълкува като предсказание за съдбата на човека през годината.

Паленето на огньове е съществена част от празника. Огньовете, наричани сиреници, символизират пречистването на околната среда и изгонването на злите духове. Хората прескачат пламъците, вярвайки, че това ще ги предпази от болести и ще донесе здраве и късмет.