Успешно приключи проект на тема: „МОГА”, финансиран от БАЛИЗ. Проектът се осъществи от Сдружение „Шанс” – водеща организация, с две партньорски организации – сдружение „БАЛИЗ Петрич“ и сдружение „Алтернатива“ гр. Сандански. Целева група – 30 деца и младежи от трите организации, 4 родители, 6 специалисти – общо 40 човека. Проведен е 6 – дневен Тематичен лагер във Велинград. Участниците в проекта работиха по 3 направления – изработка на изделия на приложното изкуство, спортни игри и фотография. Създадено бе приятелство между децата и младежите от трите региона. Бяха показани възможностите им чрез провеждане на изложби в Разлог, Сандански, Петрич. Всички участници получиха сертификати. Проект „МОГА” ще бъде мултиплициран в страната.
Author Archives: mmdmaa
7 хил. българи са лишени от всички граждански права и възможност за личен избор
Автор: Искра Ценкова
За семейството на Илиян всичко започва с един автомобил, купен преди години на името на сина им. Илиян е с интелектуални и физически затруднения. Заради облекченията при вноса на нови коли за лица с инвалидност родителите му регистрират колата на негово име. След време обаче това им носи куп главоболия.
Когато решават да продадат автомобила, Илиян вече е пълнолетен. Нотариусът обаче не им дава нужното пълномощно. “Три пъти минахме през съд, който първо реши, че синът ни умишлено не отговаря на въпросите. Пратиха ни при вещо лице, то също ни взе пари, после го заведохме при психиатър, за да го разпита. Но Илиян не говори не защото не иска, а защото не може. Той общува с нас с мимики и жестове, но външен човек трудно би го разбрал. Съдът не се и опита да изследва доверителната ни връзка. Законодателството не ни дава друг избор освен запрещение”, разказва майката.
Семейството се изправя в съда срещу собственото си дете, за да му отнеме всички права. В подобна унизителна и крайно болезнена ситуация са хиляди други родители, които не са захвърлили децата си с ментални затруднения, а продължават да се грижат за тях, дори когато станат физически зрели хора. Колата е продадена, но семейството скоро попада в нов лабиринт. Бащата умира, грижата ляга изцяло върху плещите на майката. Запрещението й дава право да се разпорежда с пенсията за инвалидност на сина си – общо 224 лв., заедно с парите за придружител. Но в един момент банката отказва да й даде новата му дебитна карта и я кара да обикаля различни инстанции, да пръска още и още пари, за да доказва отново, че тя може да получава вместо него пенсията. “Оказа се, че дори удостоверението ми за настойничество не върши работа. Т.е. запрещението не помага. Тогава за какво служи? Закарах инвалидната количка със сина ми в паричния салон и казах: Ето ви го, вие запорирате пенсията му, тогава вие го хранете. Аз нямам пари”, разказва жената.
За какво всъщност служи запрещението? За да не се злоупотреби с имуществото и парите на запретения? Но доста хора са лишени от права именно с тая цел. Близките им стават настойници, а запрещението развързва ръцете им. Преди време лъсна случай, в който социална работничка от държавна институции в ролята си на настойник месеци наред беше “щипвала” от банковата сметка на поднастойния си, в която дълго са се трупали интеграционни добавки.
Системата на запрещение, регламентирана в Закона за лицата и семейството, е доста стара, законът влиза в сила през 1949 г., а тая част от него, която касае запрещението, не е променяна от тогава. Така около 7 хил. българи с интелектуални затруднения и психични заболявания днес са в пълна или частична зависимост от чуждата воля. Две трети от тях са изолирани в институции, някои живеят и в новите къщички от семеен тип. Тъй като психо-физическата им зрялост не им позволява да държат в ръце живота си, те са лишени както от граждански, така и от обикновени човешки права – нямат право на труд, не им е разрешено да създават семейства. Друг вместо тях решава къде и с кого да живеят, с какво да се хранят, какво да облекат. Никой не ги и пита, не се съобразява с желанията им. Дори когато са малтретирани или захвърлени в нечовешки условия, нямат право да се оплачат в съда.
Заради несъответствието на българското с европейското законодателство и режима на запрещение страната ни е осъдена в Страсбург по две дела. Първият път през 2012 г., после през 2015 г. Случаят от 2012 г. е известен като делото “Руси Станев срещу България”. Мъжът развива психическо разстройство след тежко преживяна загуба на близък човек. Покрай семейни спорове за имот е поставен от роднина под ограничено запрещение – по-меката форма на отнемане на дееспособност, и е настанен против волята му в дом за възрастни с психични разстройства. След 11 години живот в мизерия и унижения Руси Станев успява да осъди България.
В основата на решението на Европейския съд по правата на човека е презумпцията, че ограничаването на права е вид лишаване от свобода. Няма физическа смърт, но има престъпно посегателство върху гражданските права на човека.
През 2012 г. страната ни ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и поема ангажимент за изготвяне на нов закон, чиито текстове да са съобразени с международното право. Същата година поемаме и ангажимент да създадем механизми, които да подкрепят лицата с увреждания. Създава се работна група за изковаването на нов закон. Но и до днес сме в противоречие с принципите на конвенцията, нещо повече, дори вървим към облекчаване на съдебната процедура за отнемане и ограничаване на права. Депутати от БСП внесоха законопроект за промени на Гражданския процесуален кодекс, които предвиждат премахване на таксата за ищците по искове за поставяне под запрещение, а това ще отвори още по-широко вратите към ограничителната мярка за хората с увреждания.
За да стане ясно дали на практика са възможни алтернативни решения, които да защитават от злоупотреби интересите на безправните или на хората в риск да бъдат лишени от права, преди три години няколко неправителствени организации започват да тестват амбициозен модел за подкрепено взимане на решения. Пилотният проект стартира в сдружения на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения в София и Видин. После в програмата се включват и сдруженията в Ловеч, Добрич, Пловдив и Бобов дол. Идеята е да се разбере дали с чужда помощ тези хора могат да правят малки самостоятелни стъпки, с които да изразяват желанията си, да са по-независими, по-самостоятелни. Всеки случай е индивидуален, всеки човек с проблем има нужда от различна помощ. Но когато около него се изгради подкрепяща мрежа от хора, би могъл да преодолее част от дефицитите си. С чужда помощ например може да реши дали да си купи велосипед. Простичко решение, твърде лично, но невъзможен избор за хората без права.
С подкрепа отвън, Галя, млада жена с лека степен на интелектуални затруднения и пълна слепота, тръгва на уроци по пеене. Откакто си има помощници, които умуват заедно с нея коя е най-правилната крачка, сама преразпределя и харчи парите си, сама ги тегли от банкомат и плаща на музикалния си педагог. 24-годишният Тони Тодоров работи отскоро във фирма за почистване и с помощта на членовете на подкрепящата го мрежа се учи да пести пари. Станал е по-отговорен, опитва се да ходи навреме на работа, да не си тръгва когато му хрумне. Чувства се важен, значим, а майка му малко си е поотдъхнала. Което показва, че и хора с интелектуални затруднения могат да взимат адекватни решения, ако им се помогне. Значи моделът работи и може да влезе в механизмите на изцяло новия Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, надяват се ентусиастите, тръгнали да променят отвътре системата с малките си, нестандартни решения. Министерството на правосъдието тези дни за трети път обяви законопроекта за публично обсъждане, още една надежда, че тази малка реформа не е захвърлена в ъгъла.
“В началото имахме дълги информационни срещи с младежите в риск или вече поставените под запрещение. Обяснявахме какво е да имаш права, как можеш да ги упражняваш. Какво значи запрещение, какво “доверие”, каква е разликата между “познат” и “приятел”. Трудно им е да разберат, нямат навик да взимат дори малки решения – какво да си купят от магазина, да дойдат ли в дневния център. Ние сме длъжни да им дадем това право на личен избор. Всеки от нас прави и грешни избори, но заради това никой не ни поставя под запрещение. Опитваме се да изградим в тях модел на поведение, в който те са инициатори на действията си. Научат ли се да взимат малки решения, може да опитаме да направят крачка и към големите, с правни последствия”, казва Мария Недялкова, директор на Дневния център за лица с интелектуални затруднения в Ловеч и председател на сдружение “Закрила”, което работи за достойния и независим живот на тези хора.
До момента българският съд е вдигнал запрещението от петима души – истински прецедент в правораздавателната ни система. Делата са инициирани от участниците в подкрепящите мрежи, а процесът е дълъг и не по-малко унизителен.”Всъщност съдът не е толкова безсилен спрямо случаи като този на Илиян. Има много начини за изследване на волята, цивилизованите държави ги използват. Системата ПЕКС например е създадена през 1984 г. за общуване с аутисти и хора с други нарушения на комуникативните умения. Тя използва карти с картинки, изобразяващи конкретни желания – искам да взема, не искам, искам да направя еди-какво си, не искам… С тези карти може да се изследва и дали близките на лицето лъжат и правят нещо в негов ущърб”, отбелязва Мария Недялкова.
С парите от продажбата на арт изделията си хората с интелектуални затруднения от Дневния център ходят на екскурзия.
Източник: http://www.segabg.com/article.php?id=814019
Крачка напред в защита на правата на хората с увреждания
НИЛС МУЖНИЕК, комисар по правата на човека на Съвета на Европа
ПРЕДСТАВЕТЕ си, че утре сте принудени да напуснете дома си и да се преместите в една голяма безлична институция за социални грижи, далече от вашето семейство и приятели. Вие не можете да обжалвате това решение, защото някой друг има право по закон да решава вместо вас. Оттук нататък вие вече нямате контрол над собствения си живот
Ако можете да си представите как бихте се чувствали, това означава, че за няколко секунди сте усетили това, което лицата с умствени и психо-социални увреждания са изпитвали в продължение на години в България.
Тази система се нарича попечителство и е била преобладаващият начин за работа с лица с умствени и психо-социални увреждания в много страни, в това число и в България. Такава система лишава тези лица от един ключов, определящ личността елемент: способността за взимане на решения.
Основни, ежедневни възможности, свързани с работата, здравето, образованието, собствеността, финансите, семейството, са отнети от тях и по закон са предадени на попечител
В повечето случаи cистемата за защита на лица с умствени и психо-социални увреждания им нанася на практика повече вреда, отколкото полза.
Някои от опасностите, които крие тази система, бяха показани през 2012 г. от Европейския съд по правата на човека, който осъди България за това, че е подложила г-н Руси Станев, български гражданин с умствени увреждания, на такова отношение, което си представихте за няколко секунди в началото.
За щастие, името на г-н Руси Станев вече няма да се асоциира само с това драматично събитие. Българското министерство на правосъдието е изготвило проектозакон, който вероятно ще преобърне системата за попечителство.
Този прогресивен проектозакон, изготвен при широка и прозрачна консултация, цели да премахне пълното и частичното попечителство и да ги замести с подкрепящи мерки.
Освен това той предвижда редовен съдебен контрол на подкрепящите мерки и възможността въпросните лица сами да поискат по всяко време такъв съдебен контрол.
Този проектозакон може да приведе българското законодателство в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на лицата с увреждания, която изисква страните по конвенцията да преминат от модел на заместващо вземане на решения към модел, подкрепящ лицата с увреждания във вземането на самостоятелни решения
Това също ще помогне на България да спазва международните си задължения за защита правата на човека и по-специално на тези, които произтичат от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и от Европейската социална харта.
Това, което е по-важно, е, че този проектозакон може да задвижи процес, който би променил живота на хиляди хора с увреждания в България.
Те вече няма да бъдат лишени от своите основни права и свободи да решават как да живеят, за кого да гласуват, как да управляват своите средства и как да прекарват свободното си време.
Законът ще признае най-накрая тяхното човешко достойнство и ще се отнася към тях като към равни на останалите граждани.
За съжаление, все още има нежелание сред законодателите, медицинските кадри и персонала, осигуряващ социална грижа, да изоставят съществуващото от един век патерналистично отношение към лицата с умствени и психо-социални увреждания.
Някои се страхуват, че такава промяна ще застраши защитата на тези лица
Други смятат, че страната не е готова да се справи с многобройните промени в законодателството, наложени не само от културна гледна точка, но и от гледна точка на инфраструктурата.
Разбирам част от тези възгледи. Законодателството само по себе си няма да промени нещата за едно денонощие. Истинската промяна изисква мобилизиране на допълнителни ресурси, както и приемането на важни промени в българската система за социални грижи и помощ на лицата с увреждания
Адаптирането към нов начин на работа с лица с умствени и психо-социални увреждания, основаващ се на защита на правата на човека, ще изисква също така обедидените усилия на самите лица с увреждания, на техните семейства и приятели, на неправителствените организации, работещи в тази област, и на частния сектор, както и на обществото като цяло.
Тези пречки са реални, но не са непреодолими. Някои страни като Канада, Швеция и Великобритания също са се сблъсквали с такива проблеми, но в крайна сметка са успели да придвижат нещата напред.
Те се заеха с изпълнението на различни инициативи за подкрепа на подпомаганото взимане на решения, които доказаха своята ефективност в помощта, оказвана на лицата с умствени увреждания, да водят по-независим живот и да станат по-активни членове на обществото.
Нарастващият брой научни изследвания показва освен това, че системите за подпомагане на взимането на решения прави лицата с умствени увреждания по-щастливи, увеличава самочувствието им и подобрява качеството на живота им
С известна политическа воля България може да стане страна-модел в това отношение. Приемането на закона за подпомагане на взимането на решения ще подсили много изпълнението на Плана на действие на вашата страна (срокът на който изтича през 2020 г.) за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на лицата с увреждания.
Естествено, необходими са ресурси, за да може тези усилия да бъдат увенчани с успех.
Въпреки че България не е толкова богата колкото други страни, тя все пак може да намери начини да подкрепи нужните промени.
По-специално ресурси трябва да се прехвърлят от финансирането на институциите за лица с увреждания към развиването на индивидуални подкрепящи услуги
Съществуват и фондове на Европейския съюз, които са на разположение и могат да бъдат използвани за подпомогане на реформите в тази област.
С изграждането на добре проектирана и адекватно финансирана система за взимане на решения България може в крайна сметка да осигури на лицата с умствени и психо-социални увреждания подкрепата и защитата, от които те се нуждаят, за да взимат решения относно собствения си живот при необходимите гаранции за защита от измами, експлоатация и други нарушения.
Законопроектът, който Министерският съвет ще разглежда в най-скоро време, е крачка напред. България трябва да започне да се отнася към лицата с умствени увреждания като към автономни човешки същества с истински права. Това е възможност, която не трябва да бъде изпускана.
източник: 24 часа
Изложба “Решавам = Съществувам” в градовете Ловеч и Варна
Изложбата се организира от Българския център за нестопанско право, Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения, Фондация “Светът на Мария” Глобална инициатива в психиатрията с подкрепата на сдружение “Закрила” – град Ловеч и сдружение “Семеен център Мария” – град Варна.Тя е част от кампанията на БЦНП и БАЛИЗ за промяна на законодателството, в унисон с чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и приемането на нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.
Като съпътстващо събитие към изложбата, в двата областни града се организираха дискусионни форуми и консултации във връзка с чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правата на лицата с интелектуални затруднения. В срещите участваха зам. министъра на правосъдието г-жа Вергиния Русева, народни представители, областни управители, представители на общината, представители на съдебната система, университети, НПО, специалисти, родители, младежи с интелектуални затруднения, представители на БАЛИЗ, БЦНП и др.